Стефан Марков, един от най-оригиналните ни съвременни художници, който имаше най-важното – свой свят и своя рисунка, през 2000 г., едва навършил 60, ни напусна завинаги.
Списъкът с присъдените му отличия е много дълъг. Сред тях са наградата „Борис Ангелушев” (1986), почетните дипломи от Международния конкурс „Ел Ферол” в Испания (1989 и 1991), призът на журито от Графичното биенале в Маастрихт, Холандия (1993) и Специалната жури-награда от Международното триенале на графиката в Кайро (1997). Няколко галерии поддържаха постоянни контакти с него и му организираха самостоятелни изложби: „Хитсучи” в Нигата (Япония), „Норд-Ест” в Париж и Овер-сюр-Оаз (Франция). Произведенията му са показвани още в Русия, Германия, Австрия, САЩ, Финландия, Швейцария, Португалия.

Прекрасен график и оформител на книги, сред които са ненадминатите му илюстрации към „Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов и „Кентърберийски разкази” на Чосър, постепенно Стефан Марков разшири територията на пластическите си търсения. посегна към акварела, живописта, смесената техника, където вече традиционните категории сякаш проявяват своята недостатъчност. Най-адекватен пластичен еквивалент на оригиналния художествен свят на Марков станаха сложните като изпълнение, удивително лъчезарни и обаятелни композиции, осъществени на ръчно приготвена от автора хартия. Изящната и капризна линия взаимодейства с наситеното цветно петно, с деликатния графичен знак, с приглушената мекота на разливането на тона, с релефната разнообразна фактура на листа.