Олга Шурбанова

Трите прояви от есенното издание на „Дни на музиката в Балабановата къща", ситуирани в края на октомври и ноември, поднесоха на пловдивчани още знакови събития – бароковия рецитал на една световна звезда, френския флейтист Патрик Галоа, както и знаменателната съвместна изява на доайена в диригентското ни изкуство акад. Васил Казанджиев с Младежкия оркестър на НУМТИ „Добрин Петков". И още – очаквания с интерес танцов спектакъл „Соло за двама", под режисурата на Анна Пампулова, продукция на Танцовия театър към Нов български университет, София.

В това „второ действие" на феста през есента имаше интригуваща доза театралност. На първо място – в концерта на Галоа, който прочутият флейтист режисира досущ като спектакъл. Осветен, или по-скоро останал невидим в слабото сияние на 12 свещи, той изпълни 12-те фантазии на Г.Ф.Телеман, чиято барокова прелест сякаш бе мислена специално за атмосферата на Балабановата къща. Специален бе и изборът на френския артист да се представи на фестивала точно с това произведение, на точно това място, в монологична роля, със своята вълшебна абаносова флейта. „Има нещо, което много ми харесва – сподели Галоа в едно от интервютата си в България, – това е рециталът, който ще правя в Пловдив, с музика от Телеман. Това е нещо, над което съм работил много, и за мен е все едно... да дишам!. Да дишам МУЗИКАТА, хармонията, всеки звук, който чувам. Работих много над въображението си, защото онова, което си представя музикантът, го предава и на публиката. Ето защо избрах да направя този рецитал на специално място – в една малка къща /Балабановата къща – б. а./, където можеш да чуеш тишината. Всъщност флейтата е самичка пред лицето на тишината... тя е последната точка, която я предхожда. Неслучайно по традиция изпращат мъртвите с флейта – именно тя е тази, която съпровожда човека в последния му път. Можем да видим това в повечето древни култури – няма значение дали става дума за египтяни, римляни или гърци. Намирам тази концепция за крайно интересна. За мен принципът да НЕ СЕ КАЗВА е много важен – и това е нещото, което много ми харесва при свиренето на флейта."

Именно тишината, която се възцари с някаква мистична усреденост около хипнотичното действо на подиума – Галоа духаше една по една малките свещици с всяко поемане на дъх между отделните фантазии, – позволи на въображението да извлече от изящните, сякаш скулптурирани от ръцете на флейтиста, миниатюри, цялата им пластична и поетична красота. Патрик Галоа за сетен път показа, че не върви по утъпкани пътеки, той е концептуалист, чиято визия за музиката минава през собствените му вени и е белязана с възхитителните открития на търсещия му дух. След концерта Галоа бе засипан с френетични овации, като че хората бързаха да наваксат спестените емоции по време на изпълнението, флейтистите от музикалното училище се надпреварваха да се снимат с него, да му искат автографи, а някои щастливки дори отнесоха подписа му върху калъфите на инструментите си... Както каза една слушателка: „Ех, защо не съм ученичка!"

В този контекст на „раздвижване" пространството в Балабановата къща един танцов спектакъл показа, че това пространство наистина крие невъобразими сценични възможности. Обичайното разполагане на публиката в центъра сега отстъпи централното място на театралната „рампа", а преобразеният интериор и потапянето на действието в полумрак, от който като в графичен рисунък изплуваха лица, силуети, жестове, от самото начало внушиха представата за нещо извънредно. Танцовият спектакъл „Соло за двама" /част от бакалавърската програма „Танцов театър" на Нов български университет/ е авторско дело на Анна Пампулова, която е едновременно режисьор, хореограф и художник на костюмите. Спектакъл на асоциациите, занимаващ се с рефлексиите на индивида в социалната му среда, „Соло за двама", раздиплен в остроумни, разказващи „нещата от живота" сценки, ни срещна с една витална младежка трупа – дипломанти и вече завършили студенти в специалността „Танцов театър", владеещи виртуозно средствата на съвременната сценична игра. Техният взискателен професионализъм и атрактивност беше истинска радост за зрителя, но и ни караше да се питаме какво е бъдещето на тези талантливи хора. Ще можем ли да ги гледаме занапред и къде?

Заключителният концерт в Балабановата къща носеше вълнуваща символика. Възпитаниците на пловдивското музикално училище, чийто патрон е една от най-светлите личности в българската култура – Добрин Петков, имаха честта да музицират под палката на неговия най-ревностен съратник, почитател и приятел – акад. Васил Казанджиев. В срещата на младежкия оркестър с големия диригент обаче нямаше и най-малък намек за снизходителност. Покрай шегите и закачките, с които Казанджиев отпусна душите на децата при запознанството си с тях, безкомпромисният му професионализъм въдвори пълна мобилизация от страна на подрастващите инструменталисти с първия прозвучал тон на очарователната Хайднова „Детска симфония". В амбициозното, озарено изпълнение пролича и качествената перманентна работа със състава на главния му художествен ръководител Пламен Първанов, и естествено – на заслужаващите адмирации преподаватели по различните специалности в НУМТИ „Добрин Петков". Плод на добрите традиции в това елитно музикално училище, на мисионерския дух на неговия колектив, начело с борбената и всеотдайна директорка г-жа Нели Попова, са и извиращите като от шапката на фокусник млади таланти, чиято ранна реализация е направо смайваща. Двете момчета – на 11 и 12 години – Николай Маринов и Стефан Хубенов – пианист и цигулар, изпъстрили биографиите си с многочислени национални и международни награди, се изявиха като солисти на оркестъра, воден от Пламен Първанов. Трудно е да се опишат емоциите на слушателите, хипнотизирани от извънредността на малките „Моцартовци", докато съпреживяваха и аплодираха зрелите изпълнения на Концерт за пиано №23, ла мажор /II и III ч./ и Берио – Концерт за цигулка /I ч./.

Респектиран от класата на „Дни на музиката в Балабановата къща", от въодушевлението и съпричастието на пловдивската публика, маестро Казанджиев нарече идеята на основателя и артистичен директор на фестивала Мила Павлова – „брилянтна", а реализацията й – „блестяща", и завърши развълнуваното си слово, пропито от грижа за утрешния ден на музикалната ни култура, с думите, че именно младите хора, които е видял и чул тук, са го изпълнили с вяра и надежда.