Музика за душата в Балабановата къща
Балабановата къща в Пловдив има стара история. И като всяко място с минало е непреодолимо изкусителна за въображението на съвременника. Построена в началото на 19-о столетие, по тертипа на богатските сгради от крайбрежието на Босфора при Цариград, от видния български търговец – хаджия Панайот Лампша, век по-късно тя преминава у своя последен собственик, също търговец – Лука Балабанов, чието име носи и днес. Разрушаването й до основи през 30-те години на 20-и век изглежда трагично непоправимо. Но след десетилетия изследователска работа, през 1971 г., арх. Христо Пеев буквално я въздига от пепелта, с помощта на едни от най-изявените ни реставратори – архитекти, строители, художници и резбари.
Възкресеният дом отваря врати като музейна експозиция на едновремешния градски интериор, белязан с европейска естетика и изтънчен вкус, където всяка неординерна културна проява е добре дошла.
И точно неординерността на едно ново начинание – „Дни на музиката в Балабановата къща”, подкрепено от управата на Старинен Пловдив, Община Пловдив и туроператорска фирма „Съншайнтурс”, щастливо запълни една доскоро неподозирана празнина. Тази на изгубените ценности на някогашната интелигентска градска среда, на образованите, издигнати духом люде, които, сами изкушени от музикалното поприще, уреждали концерти в просторните си салони с прекрасна акустика – за членовете на семействата и за техните приятели.
Дните на музиката в Балабановата къща, проведени в периода 1 – 3 октомври (като част от Есенния салон на изкуствата) възвърна атмосферата на доброто старо време, с непосредственото „домашно” музициране, съпреживявано с еднакво пристрастие от артисти и слушатели, съпроводено с коментари, пояснения, разтоварващи цезури, в едно спонтанно изградено „клубно” общество. Трите атрактивни, но и достатъчно сериозни като замисъл програми, ангажирането на именити български изпълнители, практикуващи у нас и в чужбина, всички дарени и с таланта на шоумени, привлякоха публика (не на последно място, и с некомерсиалния си характер – „вход свободен”), надхвърляща в пъти капацитета на къщата. А неуспелите да влязат слушаха ставащото вътре под прозорците…
Инициатор, основател и организатор на новия фестивал е флейтистката Мила Павлова. Музикант, известен с креативното си мислене и новаторски вкус, тя не случайно е една от най-активните интерпретатори и пропагандатори на новите опуси на съвременните български, а и не само български звукотворци. Личност с всестранни интереси, Павлова отсега замисля възможното обогатяване на тази musica da camera с приобщаване и на други изкуства – изложби, литературни рецитали, театрални форми. А пожеланието на домакините, констатирали, че такова посещение за класически концерти не помнят от двайсет години насам, е следващите издания на фестивала – защото така го виждат те, като традиционно събитие, с поне две прояви годишно: пролет и есен – да се окажат достъпни за широката общественост, чрез намесата и на мултимедия…
Изпълнителите, участвали в старта на „Дните”, бяха от най-висок ранг: проф. Ангел Станков (цигулка) – дългогодишен концертмайстор на Софийска филхармония, член на световни журита, диригент и педагог, единствен носител на ордена на Британската империя сред българските класически музиканти; Божидар Ноев (пиано) – един от изтъкнатите ни концертиращи пианисти, професор в Консерваторията в Инсбрук, Австрия; Духов квинтет „Солистите на оркестъра на Българското Национално Радио” – петима класни инструменталисти: Христо Павлов (флейта), Костадин Йоцов (обой), Данчо Радевски (кларинет), Александър Сарандев (фагот), Ясен Теодосиев (валдхорна), носители на Кристална лира ‘2010 г. за върхови постижения в музикално-изпълнителското изкуство; Мила Павлова (флейта) – лауреат на наши и международни конкурси, номинирана за Наградата на София за култура ’2010 г. с повереното й произведение „Послание” на Юлия Ценова; доц. Ростислав Йовчев (пиано) – ярък артист с активна сценична практика, ръководител катедра в НМА „П. Владигеров”, София.
Към тях тепърва ще се присъединяват нови и нови колеги – приятели. Впрочем това е и една от основните идеи на Дните на музиката в Балабановата къща – избирателност на принципа на духовното съобщие.