transparent-1980x105.png

Есенните „Дни на музиката в Балабановата къща" – 2012

Основаният през 2010 г. Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща" в Старинен Пловдив още със самото си встъпване в културния живот на града заяви своята неповторима самоличност. Доказа, че максимата „нищо ново под слънцето" никога не е вярна напълно, още повече в наши дни, когато „новото" е така подвластно на масовите проявления, а ширпотребата припозната за „висша мода". Вместо това Фестивалът предложи връщане към духовния лад на следосвобожденска България с възраждането на една стара традиция, оставила трайни следи в българската памет. С някогашните ценностни устои на градската интелигенция, расла с култура и възпитала децата си по свой образ и подобие, обитавала домове, белязани с европейска естетика, европейско съзнание и самочувствие. Именно в тези възрожденски къщи, със забележителните им акустични салони, където навремето се пеело и свирело за „домашен лукс", „Дни на музиката" откриха несравнимия си с никоя съвременна зала подиум.

И ако преоткриването на исконно познати места, като Балабановата къща – основния „домакин" на проявите, за пловдивчани приличаше на повторно пламнала любов, ако вместимостта на холните пространства се оказа далеч под ръста на публичния наплив, наложил излъчването на концертите и на видеостени на открито, всичко това безспорно произтичаше от съдържателната стойност на форума, спечелил си реномето на един от най-оригиналните и елитни музикални фестивали в България. „Дни на музиката в Балабановата къща", удостоен с наградата „Музикален проект на 2011 година" в класацията на БНР, отличен от европейския телевизионен канал EURONEWS като едно от най-значимите културни събития в Пловдив /заснел филм за него, излъчен на 10 езика в цял свят/, в двете си издания – пролетно и есенно, представя всепризнатите образци на българското и световно изпълнителско изкуство с днешен знак.

И тази година Фестивалът не измени на природата си – да провокира и изненадва с палитрата от разнообразни събития вярната си аудитория. Концерти, изложби, нестандартни арт-прояви, представени от знаменити артисти, в един респектиращ, вече превърнат в „запазена марка" изискан стил, оживиха Пловдив в няколкодневни цикли през май-юни и септември-октомври. Първият от тях включваше атрактивния Младежки брас състав от Илинойс, САЩ – „The World of brass", в приятелски „джем сешън" с млади български инструменталисти; „Небесните звуци" на Теодосий Спасов, поднесени в партньорство с Младежкия камерен оркестър на НУМТИ „Добрин Петков", с гост диригент Евгений Шевкенов /Австрия/; талантливото Трио „Асиса" от Висшето училище по музика „Кралица София" /Мадрид/ – концерти, илюстриращи един от основните приоритети на провеждания вече трета година културен форум в Пловдив – лансиране на най-младото поколение музиканти, чийто талант и стремителен старт в професията ги поставя на равна нога с отдавна присъстващи в световната ранглиста колеги. В пролетното издание на „Дни на музиката в Балабановата къща" бе включен и един от проникновените интерпретатори на Шопен днес, пианистът Людмил Ангелов с неговата образователна мисия в областта на клавирното изкуство, блестящият мъжки вокален състав „ЮЛАНГЕЛО" с диригент Йосиф Герджиков, избран в класацията на БНР „Музикант на годината" за „Ансамбъл на 2011 г."; музикантът с много лица Любо Денев и певицата от САЩ Сюзън Браунсфийлд, в сътрудничество с виртуозът тромпетист Венци Благоев; цикълът „Изтъкнати български инструменталисти отвъд океана", представил на една сцена имена с успешна кариера в САЩ и у нас: цигуларите Мирослав Христов и Светлана Цонева, и пианистите Владимир Валяревич и Ростислав Йовчев.

Есенният формат на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща", без да страни от традиционния, емблематичен „център" на събитието, поради характера на проявата бе открит на Римския стадион, където без преувеличение се стече цял Пловдив. Знайно е, че в Античния стадион на Филипопол, съграден в началото на II век, периодично се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция, които започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. А спортните надпревари били съпътствани от музикални, поетически и артистични състезания. 13 века по-късно, глашатаите в швейцарските Алпи се радвали на най-звучния и безподобен инструмент, наречен алпийски рог, чийто първенец достигал 47 м и тежал 77 кг. И точно алпийският рог /в случая 4-метров/ в ръцете на безподобния Аркадий Шилклопер /Русия, Германия – валдхорнист, композитор, джаз-музикант, основател и член на редица елитни камерни състави/ бе избран да огласи началото на „Дни на музиката в Балабановата къща" и да поведе фестивалната „процесия" от съживения за днешното си битие Античен стадион на 30 септември... Популярният Биг бенд на Българското национално радио с диригент Антони Дончев се оказа онзи също толкова безподобен партньор, чийто висок професионализъм респектираше еднакво познавачи и любители. Преживяването на неописуемия музикален празник, проектиран върху творческата инвенция на Шилклопер и Дончев, с фойерверковите импровизации на виртуозните инструменталисти, с призивния глас на алпийския рог-гигант /тук трябва да споменем и двамата му чудесни „подгласници" от българска страна – валдхорнистите Ясен Теодосиев и Стефан Тодоров/, остава едно от бляскавите постижения на „Дни на музиката", със своята оригиналност и класа.

Квинтетът „ПИЛЕКАДОНЕ" е формация с история. Атрактивните изяви на състава преди години, когато членовете му са още тийнейджъри, шумът около това име – какво означава, има ли нещо общо с чарлипаркъровото прозвище Yardbird? – си остава една от провокиращите мистерии в приятелския кръг на „Пилекадоне". А и музикантите от квинтета, точно като птиците, в един момент се разлитат в различни посоки. Някои – чак зад океана... Днес порасналите пилекадонци отново търсят идентичността си тук, на своя земя. С малки промени и попълнения, но все така обединени около основното ядро: Мила Павлова /флейта/, Валентин Методиев /обой/, Венелин Пиперов /кларинет/. Вече и с участието на още двама съмишленици: Ясен Теодосиев /валдхорна/ и Сабина Йорданова /фагот/. Тяхното днешно щастливо завръщане на сцената, състояло се в Балабановата къща, показа, че нищо стойностно не се губи безследно – особено когато това се отнася до камерното музициране, пътешествие в една необятна духовна вселена. Точно в такова пътешествие „по любими места" превърнаха петимата членове на „ПИЛЕКАДОНЕ" и програмата си с нейния изискан подбор /Bill Holcombe – "A Tale of Three Cities"; Hugo de Groot – Suite on a Dutch Folksong; G. Bizet–Gabler – Carmen suite; Denes Agay – Five Easy Dances/ и привидна леснина. Защото лекотата, с която музицираха инструменталистите, идваше не от нотния текст, а от увличащия му прочит и артистична всеотдайност.

„ПИЛЕКАДОНЕ" лансираха и един от съпътстващите акценти във фестивала – изложбата на художника Ясен Гюзелев, посветена на 200-годишнината от рождението на Чарлз Дикенс. Фразата на най-значимия прозаик на Викторианската епоха Дикенс: „Той правеше всяко нещо така, сякаш не съществуваше нищо друго" важи в пълна степен и за илюстратора на неговите книги, пресъздал блестящата галерия от емблематични образи, населяващи шедьоврите „Оливър Туист" и „Големите надежди". Точно тези рисунки Гюзелев, признат за един от най-изтъкнатите илюстратори на съвремието, показа за първи път и пред пловдивската публика в една предразполагаща към духовно съзерцание ретро-среда – Балабановата къща.

Пристигането на Сузана Клинчарова от Франция, наред с личната й арфа, по подобие на Шилклопер с неговия рог и на възвърналите се в „топлите ни ширини" пилекадонци, създаде привкус на нещо извънредно, приключенско едва ли не. Което естествено създаде небивал публичен интерес, претъпкал до краен предел Балабановата къща. Сузана – име в арфовото изкуство у нас, но основно в чужбина /тя от години живее и работи между Париж и Ню Йорк/, представи на живо новия си компактдиск „La belle époque de la Harpe", издаден в Австрия. Завладяващото й артистично присъствие и индивидуалност, самата арфа, усетена като органичен детайл от аристократичната обстановка, придадоха специфичен цвят, както на соловите й изпълнения, така и на камерната й изява с изтъкнатите й партньори в концерта – Струнния квартет от Камерния ансамбъл „Софийски солисти", флейтистката Мила Павлова и кларинетистът Данчо Радевски. Илюзията за театралност, за драматична постановка с поява на характерни действащи лица, бе подсилена и от построения до подиума видеодекор, на който се прожектираха прекрасните сценографски проекти на една от забележителните художнички в сценичното ни изкуство – Елена Иванова.

Разбира се, с огромно любопитство се очакваше и концертът на един от големите виолисти днес, съперничещ по слава на Юри Башмет – Гилад Карни /Швейцария/. Най-младият член на Нюйоркска филхармония през 1992 г., понастоящем Карни е водач на виолите в „Тонхале" оркестър, Цюрих, и професор по специалността в консерваторията в Лозана. Той гради соловата си кариера по най-реномираните сцени в света, с прочути диригенти и колективи, сред последните му изяви е премиерата на „Ромео и Жулиета" от Прокофиев /аранжимент за виола и оркестър/ с Берлинския симфоничен оркестър в залата на Берлинска филхармония.

За фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща" Гилад Карни предложи програма, която му осигуряваше пълноценна артистична легитимация: Моцарт – Kegelstatt Trio, Прокофиев – 6 пиеси от балета „Ромео и Жулиета" /преработка за виола и пиано – В. Борисовски/ и Шуберт – Forellenquintett /Пастървата/. Негови партньори в това истинско музикално пиршество бяха проф. Ангел Станков /цигулка/, проф. Божидар Ноев /пиано, Австрия/, соло виолончелистът на СО на БНР Христо Танев и изявяващата се също в Швейцария, млада контрабасистка Лена Иванов. Сформираният от една или две репетиции ансамбъл, единомислието на инструменталистите, които сякаш са сработвали идеите си за изпълнените творби години наред, биха били поразителни, ако не си давахме сметка за класата на участниците. Изключителен професионализъм и пълно себераздаване на сцената, и над всичко – виолата на Карни, чийто звук, толкова подобен на човешкия глас, сякаш беше в състояние да изрази и най-фините душевни трепети, и най-страстните емоции. Виолистът буквално „изигра" сюжетиката в „Ромео и Жулиета" /лъкът „му послужи" за шпага в „Танца на рицарите" /Монтеки и Капулети/!/, показал, че за него музиката е също и проява на личността, на индивидуалното и неповторимо „аз".

 

©2024 MusicArtissimo Foundation. All Rights Reserved! Web Agency - Kaya Pro Ltd.

Search