transparent-1980x105.png

Интервю с диригента Димостенис Фотиадис (Гърция)

Какъв беше Вашият пръв опит, пръв спомен, свързан с музиката?

Димостенис Фотиадис: Първите ми спомени с музиката имат cилна връзка с моята майка, която ми пееше вкъщи от много ранна детска възраст. Нейните песни звучаха много специално, с много обич, което ми носеше чувство на щастие. Няколко години след това помня моите приемни изпити в родния ми град Кавала, за да започна да уча цигулка. Това беше мой избор и много добре помня слуховите упражнения, които изпълних пред комисия. Също така помня моята първа поява пред публика в края на първата година от моето обучение. Следващото голямо събитие в живота ми е Юношески симфоничен оркестър в Солун, което си спомням и до ден днешен с много обич, както и магията, която ми бе подарена.

Dimosthenis Fotiadis wВсеки творчески процес е индивидуален. Как Вие се подготвяте за него?

Д.Ф: С много подробности и детайли изучавам живота и творчеството на композитора, също и историята на епохата, по време на която той е живял. Благодарение на това мога да разбера по-дълбоко причините, поради които е композирано произведението. Също така е нужна много сериозна подготовка за него, да си максимално коректен и да предадеш идеята на композитора. Диригентът, според мен, трябва да бъде един „следващ композитор” на произведението, което се изпълнява, за да може да изгради идеята на твореца. От изключително важно значение е начинът на общуване на диригента с музикантите от оркестъра и доверието, което трябва да има  помежду им по време на репетиция. Считам, че това е може би най-сложното в цялата подготовка  за един концерт, защото човешките взаимоотношения и доверието са най-творческата част от моята работа.

Начинът, по който се възприема едно произведение, зависи до голяма степен и от обстановката. Как виждате тази връзка – между мястото на провеждане на даден концерт и неговото въздействие? В този смисъл – какви предимства имат концертите на открито, каквито се изнасят все по-често от водещите световни оркестри?

Д.Ф: Целият процес на слушането на един концерт, можем да кажем, че е едно свещенодействие, което се състои от различни части. Разбира се, когато концертът се провежда на място с историческа значимост, както е например един Античен театър, един замък или древен храм, дава малко по-различно усещане за това събитие. Едно историческо местоположение има в себе си много спомени, най-различни истории, които се съчетават с духа на произведението, което се изпълнява там. Това съчетание е изключително вълнуващо и привлича слушателя. Същото важи и за музиканта изпълнител. Единстветото, за което трябва да бъдем внимателни относно техническите условия, това са добрия звук, доброто осветление, подходяща температура и влажност и, разбира се, сигурността. В моята страна, където археологическите находки и древните паметници са много на брой, почти във всяко населено място има много хубава традиция да се изпълняват много концерти – с камерна музика, симфонични концерти и други видове музика през летните месеци. За пример мога да дам оркестъра, в който работя: тези дни има пет представления на операта "Селска чест" от Пиетро Маскани във вътрешния двор на старата византийска крепост на Солун. Това се случва в рамките на нов фестивал, който се провежда с голям успех.

Работейки с млади музиканти, как виждате бъдещето на класическата музика в Гърция? Какво е то в Европа според вас? А по света?

Д.Ф: Гърция, в сравнение с Европа и съседните Балкански страни - България, Албания, Северна Македония и др., бе на много по-ниско ниво в музикалното образование. Като пример мога да посоча, че първият университет за инструментална и певческа класическа музика бе създаден преди 23 години. До ден днешен съществува само една опера в цялата страна. Въпреки това, откакто аз бях студент и до ден днешен, има положително развитие в музикалното обучение, а също и в класическата музика. Това оставя следи не само като количество, но и като качество. Аз съм изключително оптимистично настроен за развитието на класическата музика и  музикалното обучение. Изисква се много голямо знание и дългогодишно учене, докато успееш да се запознаеш с магическия свят на класическата музика. В същото това време пазарът е залят от т.нар. „лесна музика”, която не изисква необходимата подготовка. Считам, че за по-добри резултати в музикалното обучение на младежта, може да помогне също и съвременния маркетинг, което да доведе до по-положителни резултати.

Каква е разликата между работата с млади музиканти и с професионалисти? Какъв е Вашият приоритет, когато работите с млади музиканти?

Д.Ф: Считам, че разликата е голяма. Когато  работиш с професионални музиканти, твоята най-важна отговорност е към композитора и вече на второ място – към слушателите. Когато работиш с ученици и студенти, твоята най-важна отговорност е към самите тях – учащите се, и какви усещания към музиката ще успееш да им внушиш, да им помогнеш да се изкачат едно стъпало нагоре в развитието си като музиканти, а също и като хора. Имам щастието през последните 20 години да работя в юношески оркестри и по този начин участвам в развитието на личността им. Много от тези деца и юноши, развивайки се, възприемат положителни прототипи, повлияни от тяхното музикално обучение. Считам, че е голяма грешка да се вълнуваш от себе си и от това как изглеждаш. Тогава, всъщност, не предлагаш нищо на никого, нито на музиканта, нито на композитора, нито на публиката.

Как намирате работата си с българските млади музиканти - Вие дирижирате за втори път в проекта „Младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE“?

Д.Ф: За втори път съм поканен да дирижирам „Младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE“, като за четвърти път сътруднича и дирижирам младежки симфоничен оркестър тук в България. Предишните ми сътрудничества бяха с Балканския симфоничен оркестър, който участваше във фестивала „Варненско лято” и искам специално да благодаря от сърце на г-жа Мила Павлова, президент на фондация „Музикартисимо”, както и на доц. д-р Александър Пешев, изпълнителен директор на фондация „Проф. Влади Симеонов”, които се отнасят с изключително доверие към мен. Сътрудничеството ми с младите музиканти от оркестъра е изключително продуктивно. Старая се да изградя отношение на доверие и взаимно уважение, както и чувство за отговорност във всеки млад музикант. Резултатът мисля, че се вижда  в края на всяка репетиция и се надявам и публиката на Пловдив да му се зарадва в сряда, на 24.07 от 19 ч. на Римския стадион.

Какви са впечатленията Ви от Пловдив – Европейска столица на културата 2019? Вие дирижирате в Пловдив за втори път.

Д.Ф: Искам да кажа, че много вярвам в идеята на Културната столица. Тя се материализира през 1985 г. в Атина по идея на тогавашния министър на културата – Мелина Меркури. По-късно, през 1997 г. моят град Солун е бил културна столица на Европа. Моите впечатления от тазгодишната организация са отлични. Доколкото съм запознат има много богата и разнообразна програма, добре балансирана между национални и чужди продукции. С нетърпение очаквам нашият концерт да бъде един важен акцент в тази програма.

Каква е ролята на социалните мрежи в света на класическата музика? В този ред – коя е социалната мрежа, която Вие предпочитате?

Д.Ф: Социалните мрежи са навлезли във всяка секунда от нашия живот. Разбира се, също и в света на класическата музика. Всички големи музикални институции – оркестри, театри, малки ансамбли присъстват в масовите социални мрежи, за да представят продукцията си. По този начин във всяка секунда ние можем да разберем какво се случва на всяка музикална сцена, да споделим, да коментираме. Най-много от всичко и доста често аз използвам фейсбук.

Откъде черпите вдъхновение?

Д.Ф: Извор на вдъхновение бяха моите родители, също имах чудесни преподаватели в моето дългогодишно образование. В лицето на моите ученици също имах учители - с тяхното желание за работа, за учене, за творчество. Днес смея да кажа, че извор на вдъхновение за мен, освен личностите в моя живот, това са идеи и чувства, като най-важните от тях са обичта и човечността.

Каква музика слушате в момента?

Д.Ф: Трябва да ви призная, че са минали доста години, откакто си купих диск с музика, която ме интересува. Мога да си купя някакъв диск от концерт, който в момента слушам, само за да подпомогна финансово изпълнителите. В последно време много често слушам радио, имам богата дискография, често използвам youtube, за да намеря нещо във връзка с моята работа. Във връзка със 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров в последно време слушам с голям интерес и удоволствие произведенията на големия български композитор.

 

Интервюиращ: Ида Боева, University of the Arts – London

©2019 MusicArtissimo Foundation. All Rights Reserved! Web Agency - Kaya Pro Ltd.

Търси