Какви бяха първите Ви преживявания, първите спомени, свързани с музиката?

Цанислав Петков: В най-ранна възраст бях много ревнив към брат ми, защото като по-голям той пръв седна на пианото, а аз просто гледах отстрани… Впоследствие спечелих тази неравностойна битка просто защото той спря да се занимава с музика.

Как протича творческият процес при Вас?

Ц.П: С голямо желание внимателно подготвям всеки един концерт или спектакъл. За мен най-важното е да успея да мотивирам музикантите, с които работя, а това неминуемо води към добра работна атмосфера и лек творчески процес.

Начинът, по който се възприема едно произведение, зависи до голяма степен и от обстановката. Как виждате тази връзка – между мястото на провеждане на даден концерт и неговото въздействие? В този смисъл – какви предимства имат концертите на открито, каквито се изнасят все по-често от водещите световни оркестри?

Ц.П: До края на миналия век нашето изкуство в България е смятано за елитарно и не е било достъпно за всички аудитории. Концертите на открито ни дават възможност да представяме и популяризираме музиката във всичките й измерения. Към момента е актуално схващането за търсене на алтернативни сцени, което привлича все по-широк кръг от публика. Благодарение на бързата еволюция на съвременната аудио-техника имаме възможност да представяме музикалните шедьоври навсякъде, без значение от акустичната среда.

За първи път ли дирижирате произведение на именитата българска композиторка Пенка Кунева? Как бихте определили стила й?

Ц.П: Да, за първи път имам удоволствието да претворявам нейна композиция, при това написана специално за “Европейския младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE” . Според мен много точно към днешна дата Кунева е намерила пътя към младите инструменталисти със своя музикален език. Музиката й е много вдъхновяваща както за тях, така и, сигурен съм, за публиката.

Често ли дирижирате произведения от български композитори и какво място заема българската музика във вашата работа?

Ц.П: За съжаление не достатъчно често, както бих искал. Опитвам се да представям по-често музика от български автори и се надявам този порив да не е само мой.

Работейки с млади музиканти, как виждате бъдещето на класическата музика у нас? Какво е то в Европа според вас? А по света?

Ц.П: За Европа и света не мога да говоря, но в България има изключително много талантливи млади музиканти. Ако те изберат трудния път да останат и да се развиват тук, няма съмнение - класическата музика ще продължи да съществува на високо ниво и у нас.

Какво Ви дава лично на Вас работата с млади музиканти? Каква разлика виждате при работата Ви с млади музиканти и професионалисти?

Ц.П: Ако професионалистите разчитат на дългогодишния си опит, а младите музиканти – на искрен ентусиазъм, то най-ценното е тези две водещи сили да се обединяват и да си взаимодействат. Работата с млади музиканти е много вдъхновяваща и зареждаща. Удоволствие е да наблюдавам как те израстват и се развиват.

Каква е ролята на социалните мрежи в света на класическата музика? И като говорим за социални мрежи, каква е вашата предпочитана социална мрежа?

Ц.П: Предвид факта, че живеем в технологично време, можем да разглеждаме социалните мрежи и изобщо интернет-пространството като необходимост, не просто за популяризиране, но и за запазване на изкуството  живо. Ползвам няколко социални платформи, основно за връзка с хора от целия свят.

Откъде черпите вдъхновение?

Ц.П: Предимно от природата. Често пътувам и си давам сметка каква великолепна природа имаме в България.

Каква музика слушате в момента?

Ц.П: Точно в момента? Ами, най-великата музика – тишината ! ;)

Интервюиращ: Ида Боева, University of the Arts – London